Виолончелото, с неговия дълбок и топъл звук, е изключително изразителен и романтичен инструмент. В тази статия ще разгледаме неговата история и характеристики.

Известен с романтичните и изразителни тонове, виолончелото е смятано за най-чувствителния струнен инструмент, с тембър, най-близък до човешкия глас. Това го прави не само ключов елемент в оркестралната музика, но и популярен избор за солистични изпълнения на мелодии с дълбока емоционална наситеност.

Виолончелото намира своето място не само в класическата музика, но и в поп, R&B, кънтри и рок жанрове. От известния концерт “MTV Unplugged in New York” на Nirvana през 1993 до съвременни музикални проекти, виолончелото доказва своята универсалност и значимост. В следващите параграфи ще разгледаме историята на този удивителен инструмент, неговите характеристики и ценови диапазон.

Не губете време! Започнете своите уроци по виолончело още сега и открийте радостта от музиката!

Виолончелото: кратка история

Виолончелото произлиза от ренесансовия инструмент, подобен на цигулката, наречен “бас на виола да брачо“, който се свири, като се опира на рамото. Въпреки че няма точна дата за появата на виолончелото, се смята, че за първи път се появява в Италия през втората половина на XVI век. Неговата по-късна поява в сравнение с цигулката се дължи на средновековния западен вкус, който предпочитал по-високи и назални тонове.

Произходът на думата “виолончело” е предмет на много дебати, но според най-широко приетата хипотеза тя означава “малък виолон“, което на свой ред означава “голяма виола“.

Първите майстори, които създават виолончела, са Андреа Амати, известен лютиер от Кремона, и Гаспаро да Сало, считан за изобретателя на цигулката. Историческите данни показват, че техните виолончела са били по-широки от съвременните. С времето обаче тези инструменти са станали по-малки, а струните от естествено черво започнали да се покриват с тънък метален слой.

Виолончелото получава своята окончателна форма, размери и настройка в началото на XVIII век в инструментите, създадени от известния кремонски лютиер Антонио Страдивари.

Развитие на методите за обучение по виолончело

Няколко десетилетия по-късно се появяват първите методи за обучение по виолончело. Един важен момент в историята е 1741 г., когато френският композитор Мишел Корет публикува първия метод за виолончело в историята, наречен „Méthode théorique et pratique pour apprendre en peu de temps le violoncelle dans sa perfection“. Един от най-известните методи е този на немския музикант Дотцауер, написан в началото на XIX век, който се използва и до днес.

През средата на XIX век се добавя и шипа за виолончелото. Преди това виолончелистите, макар да поддържали инструмента с краката си, го опирали върху малка пейка. Тази иновация значително подобрява удобството и стабилността при свирене на виолончелото, позволявайки по-добра контролируемост и изразителност.

Употреба на виолончелото

За дълго време виолончелото се използва почти изключително за basso continuo (дълги звуци на една и съща нота), което служи като акомпанимент на гласове или по-високи инструменти. То започва да се освобождава от тази роля едва в края на XVII век, благодарение на композитори като Бонончини, Ариости, Габриели и други изпълнители, които допринасят за издигането на виолончелото до нивото на солов инструмент, макар никога да не достига популярността на цигулката.

Най-големите композитори на всички времена са писали за този инструмент, от Й. С. Бах (неговата Сюита №1 за виолончело се счита за най-великото произведение за виолончело, писано някога) до Бокерини, изтъкнат виолончелист от Лукка, който е основал първия исторически документиран квартет.

Сред най-важните виолончелисти от неокласическия период можем да споменем Франц Шуберт (Соната в ла минор D821 за виолончело и пиано), Франц Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетховен. От романтичния период насам, значими представители са Роберт Шуман (Концерт в ла минор за виолончело и оркестър), Клод Дебюси, Золтан Кодай (Соната за соло виолончело, оп. 8) и Дмитрий Шостакович (Концерт за виолончело №1, оп. 107). Сред големите новатори на XX век се помни испанецът Пабло Казалс.

Освен че е доминиращо присъствие в класическата музика, виолончелото намира място и в джаза и други музикални жанрове. Можем да го чуем в някои поп, рок и хеви метъл парчета (Nirvana, Pink Floyd, Oasis, Sinéad O’Connor, Evanescence, Apocalyptica).

Характеристики и компоненти на виолончелото

Виолончелото, известно още като “чело“, е музикален инструмент от семейството на струнните инструменти с лък. Има форма на разширена осморка в средата, два пъти по-голямо е от виолата и има корпус с дължина около 75 см и дълъг гриф. Виолончелото е снабдено с четири струни, настроени на интервали от чиста квинта (ЛА, РЕ, СОЛ, ДО), една октава под виолата. Неговият тембър, макар и по-нисък от този на виолата, е много топъл, интензивен и вибриращ. От всички струнни инструменти, виолончелото има най-голям диапазон от звуци, приближаващ се до човешкия глас.

Както всички струнни инструменти с лък, виолончелото е съставено от корпус, който служи за усилване на звука. Горната част на корпуса е изработена от червен смърч, докато дъното и страните са от явор. Звукът излиза през два отвора във формата на “f”, направени в резонансната плоча. В корпуса е вграден грифът, където е прикрепен грифът с типично извитата форма, по която се движат пръстите на музиканта. Грифът завършва с декоративната част, наречена “спирала”. Също така има и мост, направен от яворово дърво, върху който са опънати струните.

Между резонансната плоча и дъното се намира душата, малък дървен цилиндър, чието разположение определя качеството и богатството на звука. От противоположната страна се намира ланцетът, дървена летва от смърч, която разпространява вибрациите по резонансната плоча. В долната част на виолончелото е разположен щифта, който може да бъде направен от стомана, дърво или въглеродни влакна.

Звукът на виолончелото се произвежда чрез триене на струните с лък, дървена пръчка с извити краища, към която са прикрепени конски косми.

Изработката на виолончелото изисква високо специализирана работа: от качеството на лака, който го покрива, и от минималните вариации в дебелината и формата на дървото зависят предимствата и недостатъците на инструмента.

Цени на виолончелото

За начинаещи може да се избере модел на индустриално производство, който обикновено е изработен от ламинирани материали и струва около 300-400 евро. От звукова гледна точка, обаче, фабричните виолончела не могат да се сравняват с инструментите, изработени от лютиери, които са направени с висококачествени материали, изискват около шест месеца работа и могат да струват 15-20 хиляди евро.